Oldie-goldie

Нещо съм много продуктивна днес. От един друг постинг, в един друг блог, по едно друго време, съдя, че някога съм имала нещо като мозък. Къде е сега, да го... Винаги се смея на глупостите си от преди време, много ми е забавно, брей, на себе си се смея, чак ми иде да се перна по челото, че така се подигравам със самата себе си, но отбелязвам напредък. А сега, какво отбелязвам, прогресивно затъпяване... Много сладък постинг, баси наивния. :Д Ето го, да не се загуби и да не забравя що за човек съм била:



26. 03.

" на сърцето и ***** ми, които
преживяха толкова много заради мен.



Ma' curse love iz. "My Curse" на The Afghan Whigs.


The Afghan Whigs - My Curse


... за да не развалям музикалната насоченост на шарения ми старовремски самолет, и защото единствено тя изкарва такива звучи от струните на душевната ми китара (в израза "душевна китара" има смисъл колкото в една попара, dun ask). Като нея се чувствам обаче, като песента. Няма по-чувстваща и по-чувствена песен.

Невъзможно смешно е как глупаво си повтаряме грешките. Смешно, защо смешно... Изобщо не е смешно. Когато плачем не е смешно, а болезнено. Глупости са това със сълзите от смях, те са друга работа. Истинските сълзи са тъжни и красиви. Тъгата е красива, и самотата. Адски е дебилно колко вдъхновяваща е болката - такива мазохисти ли сме всички?! Защото аз се чувствам поетична и красива, разплакана и свита в ъгъла. И, моля - I'm no emo! -.- Тъгата не е патент на емо-културата. о.О Тя е на художниците и поетите, за да ни избавят от срама да се опитваме сами да я описваме с простите си думички. "Нарисувай ми, художнико, сълза..." И тук следват ТЕ (песните), понеже настроението рязко клони натам.

Placebo - The Crawl


To/Die/For - Veiled

Baaaaaaby, I see you've made yourself all sick again...

Смотаното AGAIN. :Д Защо пак? Нали минаваме левъла с точно-тези-грешки, уж научени, и не ги повтаряме повече? Защо пак? Учим се от тях... за да ги правим по-добре ли, дето има един лаф? :Д Глупава работа е, глупава...

... didn't I do a good job of pretend?


The Afghan Whigs - When We Two Parted

Draconian - The Solitude

Placebo - My Sweet Prince


Дето е казал Varg Vickernes - "LOVE IS FOR THEM". "Them" са едни... са едни много тъпи копелета. Отбрано общество. Много специални. Получават само най-скъпото от шибаната Billa на живота, а ние, дето не сме "them" и за нас няма "love", гледаме отстрани и се чудим с какво птиците са си заслужили крилете. А в света на емоционално богатите също има проблеми - лицемерие, интриги, кръвосмешения... ;Д Цялото е една скапана латино-американска сапунка. Защото НЯМА пълно щастие, понеже сме си такива и винаги искаме по още нещо. И не от алчност, а от човечност. И така трябва. Защото тъгата е красива и без нея е тъжно.



S.O.A.D. - Roulette

Counting Crows - Colorblind

Apocalyptica - Faraway

Guano Apes - Rain

Blackmore's Night - Ocean Gipsy

Sonata Arctica - The Misery

Garbage - It's All Over But The Crying



И когато "it's all over but the crying", пак няма да съм от the 'love-doesnt-exist' bitcheZ. Понеже дори когато е за "them", нея пак си я има. И всяка целувка заслужава белег (такъв емоционален..) и сълзичка след нея, щом носи ендорфин в кръвта и хубав спомен. И каквото и да кажете, there's a devil waiting outside your door, и носи любов в чувал... За вас.


Metallica - Loverman

Secret Garden - Sleepsong

Apocalyptica - Ruska

Lacrimas Profundere - Short Glance

Disturbed - Overburdened

Gipsy Kings - No Volvere

David Nevue - The Dance Of The Muse

Scott Weiland - Where's The Man



И понеже много изприказвах, да се защитя с това:

"Знаете ли, че една жена, която има с кой да си говори е една щастлива жена?

Вонегът може да е смешник, но за това твърдение, че жената има нужда от някой, с който да си говори е много прав. Разбира се, различните жени имат нужда да си говорят за различни неща, но това не променя факта.

Та, в този ред на мисли една блогваща жена е една щастлива жена. Тя си говори. Даже и никой да не я прочете и да и каже нещо, все тая, важното е, че си говори."

... защото е много права и защото блогващото момиче е едно по-малко наранено момиче.


Diddy's heart

Born: Young
Dead: IMMORTAL

MUSIC IS MY BOYFRIEND.

Един голям....... послепис: Тя музиката си е кажи-речи само за мен, но ако все пак някой я чуе, да се слуша с едно наум - че за някоя си там е АДСКИ специална и че е част от нея.. ^.^ И ако някой е открил свое чувство там някъде - I'm right here, за линкове и още извадки от тъжните ми плейлисти. Cheers."



Мамина сладка... :>

И понеже сега съм на него, черпя с Подуене Блус Бенд - Ден след ден:


Храстът казал на дървото
Слез и ниско залегни
Виждаш, буря се задава
Тук до мен и ти се наведи
Ще преживеем дружно с тебе братко
Ще се скатаем от ватърът студен
Ще оцелеем сладко сладко
Ден след ден

Дървото, клоните разклати
Погледна тъжно старата гора
Обрасла от досадни храсталаци
Вещаят бури, а цял живот пълзят
И преживяват си под чужда сянка
Така на завет от вятърът студен
И оцелявам сладко сладко
Ден след ден
Ден след ден

И така животът продължава
Вечният си мъдър кръговрат
Някой постоянно оцелява
Защото други срещу бурята, стърчат
Ден след ден
Ден след ден
Ден след ден
Дeн след ден.

Лирически отклонения по Коледа

Шит, не откривам това, което търся. Не се ща такава, особено пък на Коледа, но не можах да се изнасиля докрай и да си сложа празничната усмивка, дето е толкова овехтяла, че направо е жалка. Не може ли просто да имам свободата да се чувствам щастлива когато си искам през годината, без да ми се налага да изневерявам на себе си заради чуждите чувства... Не, не съм егоист, никого не искам да депресирам и ничие коледно настроение да развалям, но моля ви се, целогодишно все за чуждите чувства мисля и чужди проблеми оправям. Искам Коледа да си е моето време. Моето време задължително включва любимите хора и онова, което представлява коледното настроение преди човечеството да се изгаври с него, но преди това имам нужда да се свия някъде и да мисля, докато не ми гръмне главата...

Сатурнова дупка/Коледна истерия

Ако бях (малко) дете, сигурно щях да съм ужасно отвратена от Дядо Коледа. Онзи, който пие Кока-кола, пуши Марлборо, катери се по кратера на вулкана и плува върху сърф с гола мацка, 'щото не му се раздавали подаръци, мирише на алкохол, педофилства, пътува със самолет, изглежда по 12093821309 различни начина, брадата му се разпада, има жена - няма жена, всички се обличат като него и се опитват да те убедят, че са истински... Гавра е, ужасна гавра. Всички тайни ли трябва да се разкриват? Не може ли Дядо Коледа да е само нарисуван, да не се натрапва навсякъде, да е потаен и интересен и да носи такива подаръци, че да ти се струва познат и любим? А вместо това получаваме разочароващи подаръци, Дядо Коледа си губи очарованието, всички ти се сърдят, ако случайно не си ухилен дотам, че да се виждат всичките ти кариеси и всичко е едно ужасно, гадно... о.о А аз обичах Коледа, сигурно още щях да я обичам, ако не ми я бутаха в нервната система през всички възможни местенца. Догодина се надявам на по-дълга ваканция, така че да имам време да се настроя психически за Коледа и да се изолирам от всички възможни средства за масова информация, с наистина любими хора и сигурно пак ще открия къде й беше красивото.

Демографска равносметка...

Well, доста стряскащо. Нищо неизвестно и все пак - стряскащо.

Обикновено в края на декември месец се отдаваме на празнична еуфория, а тежките равносметки ги оставяме за началото на годината, но така или иначе Евростат вече помрачиха празниците с безпристрастната си прогноза относно нашето бъдеще.

Фактите гласят, че остаряваме и обездетяваме. Това обаче едва ли ни трогва особено, така или иначе като нация не обръщаме много внимание на децата си: една част от тях захвърляме в социални домове; друга част убиваме неродени; за трета все не достига техника и пари, за да се появят в ин-витро клиниките; четвърта, криво ляво отглеждаме, за да може някой идиот да ги сгази на улицата, изнасили или пребие до смърт.

Въобще дори не се замисляме, какво ще правим след 10-20 години, когато остареем, а няма млади да поемат щафетата?

Може би, защото нашето общество е общество на еднодневките. Българинът не вярва, че ще доживее до пенсия и затова яде, пие и си носи новите дрехи, като за последно.

Защо ли не окачим някъде на видно място крилатото мото на живота ни: След нас и потоп!

Но трябва да ни се признае, че сме много добри и в сравняването с комшиите.

За радост на българите цяла Европа застарява.

Според предварителните демографски данни на Евростат за изтичащата година на 1 януари 2009-та населението на Европейския съюз ще наброява 499,7 млн. души, като делът на естествения прираст е само 1,1 на хиляда, а останалото увеличение на населението се дължи на имиграцията с ръст от 3,3 на хиляда. Най-висока раждаемост за 2008 г. ще отчетат Ирландия – 18,1, Великобритания – 13 и Франция – 12,9 на хиляда.

Най-ниска в Германия – 8,3, Малта и Австрия – с по 9,2 и България с 9,4 раждания на 1000 души от населението.

Черната статистика обаче за България не спира: ние сме начело в класацията за най-висока смъртност – 14,2 на хиляда.

За сравнение най-ниската смъртност в страни от ЕС е почти два пъти по-малка. На тези места се нареждат: Ирландия – 6,1, Кипър – 6,6, Люксембург – 6,9 и Малта – 7,7 на хиляда.

България е и сред лидерите в статистиката за отрицателен естествен прираст.

През 2008 г. населението на България е намаляло с 4,8 на хиляда души, като в това число не броим емигрантите, които се увеличават.

Благодарение на тези комплексни фактори се очаква населението на България догодина да намалее с 5 на хиляда.

При наличие на тези данни и най-пияният загрижен за бъдещето кютук би изтрезнял и би променил мисленето и приоритетите си в живота.

Но не и българинът. Както е тръгнало, така и ще върви... да ядем, да пием, да се повеселим, докато можем, че утре ни чака теслата. Но дали ние не я изостряме сами, за да отрежем клона, на който седим? Дали ние не сме си виновни за проблемите, в които затъваме все повече и повече, затова, че се обезлюдяваме и обезчовечаваме.

Поне полу пияни си признаваме – не сме народ, а мърша...

Но ако най-накрая не се вземем в ръце и не се променим, от нас ще остане, за голямо съжаление, само смрадта. Това ли си избираме?

http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=7664

О, някой ден сърцето... :>

Дали му остават белези? То забравя, бива залъгвано, всичко отминава, времето лекува... Но когато нещо напомни, старите рани са отварят пак. Е зараства ли изобщо? о.о Уж, ама има белези...

• Истина

Някой ми открадна сърцето ти,
което плачеше нощем на сън.
Увехна нещо вътре в тебе,
не поглеждаш дори навън.

Ще оставиш ли това,
за което си мечтал
и с години си се борил,
път, по който си вървял?

Припев: Някой ден сърцето,
ще поиска ей това,
което ти си му отнемал,
без дори да си разбрал.
Някой ден сърцето ще те съди за това,
че много си го лъгал.

Никога не казвай: "Да",
когато чувствата ги няма в теб,
когато ровиш в твойта самота,
пак се луташ за кой ли път.

Уморен от твоя бяг,
продължаваш все натам,
вътре някъде дълбоко в тебе
и винаги оставаш сам.

Припев: ...

New sunny day

Ту бре, взе, че изгря слънце. (: Много му се радвам, не искам да си ходи, даже исках да го прибера в кутийка и да го пазя за черни дни. Не стана и го снимах.












Много ми е не-зимно, да идва тая Коледа и да минава, че да дойде пролет...

Весели празници.
:>

За афротата.

Искам да кажа колко са красиви. Искам да кажа колко много им дължим. Искам да им благодаря с цялото си сърце за блуса, за джаза, за хип-хопа и за това, че редовно ни черпят от културата си. И за всичко, което сме изплагиатствали най-грубо от тях. Независимо, че не заслужаваме особено да получаваме тяхното. ;Р Ето, вижте:

Ямайската представителка на конкурса "Miss Universe '08"













Представителката на Кюрасао












Представителката на Танзания












(Тази е от Дания)












Лисички... ;р

Сега нещо на въпреки, а? И в крайна сметка, цялата тая глупотевина дължа на Nneka Egbuna. Абе, ето на, вижте защо ^^:

Nneka - Heartbeat

Мхм? (:

I'm crying just because the sky is blue, huh (:

Когато бях дете във къщи
си имах коте за другар.
То беше черно, дявол същи,
със две очи от кехлибар.

Не, не можа да се опази
и участ го застигна зла:
пред мен в тъмното го сгази
една забързана кола.

Видях парцалче с четири крака,
муцунка в кръв и кал
и сам не зная де във мрака
по улиците съм вървял,

но още спомням си това, че
във разплаканите ми очи,
бе всяка лампа котараче -
със два мустака от лъчи.

Милото сантиментално дете си припомни това стихче от ранното си детство. И се натъжи. :Р

Сериозно, много съм плакала като малка на това стихче, не мога да си обясня защо го обичам толкова. Моето си е, дядо ми го разказваше. Преди това на каките ми, на майка ми, на вуйчо ми енд стъфф, нещо като традиция в глупавото ми семейство без традиции. :Р

Всичко ми е прекалено размазано сега, че да напиша нещо смислено... Because the wind is high, it blows my mind... Дали е от утрешния (ми) рожден ден, дали е от факта, че ще е първия, който няма да бъде тържествено отпразнуван, дали е от официалния край на детството ми или от хубавата лъжа, която излезе наяве днес - не ми е ясно, а и слабо ме вълнува. За да не се чувствам глупава, имам музика. Бийтълс обясняват всичко. По най-красноречивия начин...

Че мъртви ний се любим в нощта... (((:

Ще минат дни, а може би години и ние с тебе мила ще умрем
ще легнем тихо в своите могили, и времето за нас ще спре.
Пръстта ще ровя с пръсти костеливи, и все към теб ще искам да вървя
и никой, никой няма да ни види, че мъртви ний се любим в нощта.

Ще взема аз със мене моята китара, а ти хартия. четки и бои
ще нарисуваш приказна картина - една любов и лунните лъчи.
И ще ме гледаш с очи невиждащи, аз все към теб ще искам да вървя
и живите дори ще ни завиждат, че мъртви в нас не гасне любовта..

Сигурно е някво мега позьорско да си изливам чувствата в интернет, но не е ли хубава цялата работа... ((: Дали е лятна еуфория, дали наистина съм намерила правилен, ей така, просто ми е лятно и влюбено. Влюбена във всичко около мен. (: В такива моменти ставам супер наивна, а понякога съм пълното хипи, просто си метаморфоризирам както ми дойде, несъзнателно. Не знам как се отразява на другите, май на никой не му харесва, че съм влюбена точно в този, ама какво пък, много им здраве.. ;р След време ще си прочета постинга и ще ми е интересна собствената ми реакция - нещо като писмо до бъдещото ми Аз. Обикновено се изнервям колко тъпа съм била и бла-бла, що за глупости? Всички съжаляваме след време за тъпотии в миналото, пълна глупост... Че ние ако не се обичаме и не бъдем най-добри приятели на самите себе си, кой да бъде? "Raise your hands in the air and wave 'em like you don't care." (((: Бахти и хипарската пропаганда, сериозно. ;д 'Ма пък е така!

http://vbox7.com/play:81f63cd0

Двама, поради липсата на На свещи. Поздравявам ви. ((((:

65daysofstatic

Първият ми постинг по темата... Заслужено посветен на The Fall Of The Math на 65daysofstatic. На това:



Смазващ. Наистина страшно вълнуващ, от ония, дето ти бъркат в мозъка и всеки звук си е на мястото... Такива едни епични мисли ми идват като ги слушам. ;Д И си представям какво ли не, наистина тръпки ме побиват. Невероятни музиканти са тия хора... Жанрът ще да е post-rock/elecronic/instrumental/math rock/etc. :Д Всъщност все едно, нали са добри.


Обичам ги. Много.


Links:
The Fall Of The Math в IsoHunt
http://isohunt.com/torrent_details/19790763/The+Fall+of+the+math?tab=summary

И най-любимите ми песни в него (като разликата между първите три е нищожна):

Hole
Instal A Beak In The Heart That Clucks Time In Arabic
I Swallowed Hard, Like I Understood
Retreat! Retreat!
This Cat Is a Landmine
The Fall Of The Math
The Last Home Recording
Fix The Sky A Little


Ей, да, изчерпвам се бързо, 'щото съм уморена. Ще ми се да напиша малко и за One Time For All Time, друг техен любим, но ще е друг път, с по-пресни сили. (:

Бележка: Моля всички позьори да запазят тази музика за време, в което ще са способни да я схванат. ;р И моля всички, които я схващат - не бутайте ъндърграунд на позьори. :)))

Искам да кажа...

... колко много обичам музиката. Сигурно има нещо, което някога да обичам повече от музиката, само че още не го познавам. Та този мой блог, хиляден поред, задължително ще има музикален отенък. Иначе казано, моят блог ще е музикален. Повече за мен, отколкото за който и да е друг, защото си обичам музиката и се нуждая от място, където да я споделям.

Аз съм music addicted. До лудост! Да пиша за музика. Нищо претенциозно, само да си изразявам мислите, да споделям линкове и вълнения, пък, дето е писал Алеко - има си хас и да ви хареса! ;р