26. 03.
" на сърцето и ***** ми, които
преживяха толкова много заради мен.
Ma' curse love iz. "My Curse" на The Afghan Whigs.
The Afghan Whigs - My Curse
... за да не развалям музикалната насоченост на шарения ми старовремски самолет, и защото единствено тя изкарва такива звучи от струните на душевната ми китара (в израза "душевна китара" има смисъл колкото в една попара, dun ask). Като нея се чувствам обаче, като песента. Няма по-чувстваща и по-чувствена песен.
Невъзможно смешно е как глупаво си повтаряме грешките. Смешно, защо смешно... Изобщо не е смешно. Когато плачем не е смешно, а болезнено. Глупости са това със сълзите от смях, те са друга работа. Истинските сълзи са тъжни и красиви. Тъгата е красива, и самотата. Адски е дебилно колко вдъхновяваща е болката - такива мазохисти ли сме всички?! Защото аз се чувствам поетична и красива, разплакана и свита в ъгъла. И, моля - I'm no emo! -.- Тъгата не е патент на емо-културата. о.О Тя е на художниците и поетите, за да ни избавят от срама да се опитваме сами да я описваме с простите си думички. "Нарисувай ми, художнико, сълза..." И тук следват ТЕ (песните), понеже настроението рязко клони натам.
Placebo - The Crawl
To/Die/For - Veiled
Baaaaaaby, I see you've made yourself all sick again...
Смотаното AGAIN. :Д Защо пак? Нали минаваме левъла с точно-тези-грешки, уж научени, и не ги повтаряме повече? Защо пак? Учим се от тях... за да ги правим по-добре ли, дето има един лаф? :Д Глупава работа е, глупава...
... didn't I do a good job of pretend?
The Afghan Whigs - When We Two Parted
Draconian - The Solitude
Placebo - My Sweet Prince
Дето е казал Varg Vickernes - "LOVE IS FOR THEM". "Them" са едни... са едни много тъпи копелета. Отбрано общество. Много специални. Получават само най-скъпото от шибаната Billa на живота, а ние, дето не сме "them" и за нас няма "love", гледаме отстрани и се чудим с какво птиците са си заслужили крилете. А в света на емоционално богатите също има проблеми - лицемерие, интриги, кръвосмешения... ;Д Цялото е една скапана латино-американска сапунка. Защото НЯМА пълно щастие, понеже сме си такива и винаги искаме по още нещо. И не от алчност, а от човечност. И така трябва. Защото тъгата е красива и без нея е тъжно.
S.O.A.D. - Roulette
Counting Crows - Colorblind
Apocalyptica - Faraway
Guano Apes - Rain
Blackmore's Night - Ocean Gipsy
Sonata Arctica - The Misery
Garbage - It's All Over But The Crying
И когато "it's all over but the crying", пак няма да съм от the 'love-doesnt-exist' bitcheZ. Понеже дори когато е за "them", нея пак си я има. И всяка целувка заслужава белег (такъв емоционален..) и сълзичка след нея, щом носи ендорфин в кръвта и хубав спомен. И каквото и да кажете, there's a devil waiting outside your door, и носи любов в чувал... За вас.
Metallica - Loverman
Secret Garden - Sleepsong
Apocalyptica - Ruska
Lacrimas Profundere - Short Glance
Disturbed - Overburdened
Gipsy Kings - No Volvere
David Nevue - The Dance Of The Muse
Scott Weiland - Where's The Man
И понеже много изприказвах, да се защитя с това:
"Знаете ли, че една жена, която има с кой да си говори е една щастлива жена?
Вонегът може да е смешник, но за това твърдение, че жената има нужда от някой, с който да си говори е много прав. Разбира се, различните жени имат нужда да си говорят за различни неща, но това не променя факта.
Та, в този ред на мисли една блогваща жена е една щастлива жена. Тя си говори. Даже и никой да не я прочете и да и каже нещо, все тая, важното е, че си говори."
... защото е много права и защото блогващото момиче е едно по-малко наранено момиче.
Diddy's heart
Born: Young
Dead: IMMORTAL
MUSIC IS MY BOYFRIEND.
Един голям....... послепис: Тя музиката си е кажи-речи само за мен, но ако все пак някой я чуе, да се слуша с едно наум - че за някоя си там е АДСКИ специална и че е част от нея.. ^.^ И ако някой е открил свое чувство там някъде - I'm right here, за линкове и още извадки от тъжните ми плейлисти. Cheers."
Мамина сладка... :>
И понеже сега съм на него, черпя с Подуене Блус Бенд - Ден след ден:
Храстът казал на дървото
Слез и ниско залегни
Виждаш, буря се задава
Тук до мен и ти се наведи
Ще преживеем дружно с тебе братко
Ще се скатаем от ватърът студен
Ще оцелеем сладко сладко
Ден след ден
Дървото, клоните разклати
Погледна тъжно старата гора
Обрасла от досадни храсталаци
Вещаят бури, а цял живот пълзят
И преживяват си под чужда сянка
Така на завет от вятърът студен
И оцелявам сладко сладко
Ден след ден
Ден след ден
И така животът продължава
Вечният си мъдър кръговрат
Някой постоянно оцелява
Защото други срещу бурята, стърчат
Ден след ден
Ден след ден
Ден след ден
Дeн след ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар