I'm crying just because the sky is blue, huh (:

Когато бях дете във къщи
си имах коте за другар.
То беше черно, дявол същи,
със две очи от кехлибар.

Не, не можа да се опази
и участ го застигна зла:
пред мен в тъмното го сгази
една забързана кола.

Видях парцалче с четири крака,
муцунка в кръв и кал
и сам не зная де във мрака
по улиците съм вървял,

но още спомням си това, че
във разплаканите ми очи,
бе всяка лампа котараче -
със два мустака от лъчи.

Милото сантиментално дете си припомни това стихче от ранното си детство. И се натъжи. :Р

Сериозно, много съм плакала като малка на това стихче, не мога да си обясня защо го обичам толкова. Моето си е, дядо ми го разказваше. Преди това на каките ми, на майка ми, на вуйчо ми енд стъфф, нещо като традиция в глупавото ми семейство без традиции. :Р

Всичко ми е прекалено размазано сега, че да напиша нещо смислено... Because the wind is high, it blows my mind... Дали е от утрешния (ми) рожден ден, дали е от факта, че ще е първия, който няма да бъде тържествено отпразнуван, дали е от официалния край на детството ми или от хубавата лъжа, която излезе наяве днес - не ми е ясно, а и слабо ме вълнува. За да не се чувствам глупава, имам музика. Бийтълс обясняват всичко. По най-красноречивия начин...

Че мъртви ний се любим в нощта... (((:

Ще минат дни, а може би години и ние с тебе мила ще умрем
ще легнем тихо в своите могили, и времето за нас ще спре.
Пръстта ще ровя с пръсти костеливи, и все към теб ще искам да вървя
и никой, никой няма да ни види, че мъртви ний се любим в нощта.

Ще взема аз със мене моята китара, а ти хартия. четки и бои
ще нарисуваш приказна картина - една любов и лунните лъчи.
И ще ме гледаш с очи невиждащи, аз все към теб ще искам да вървя
и живите дори ще ни завиждат, че мъртви в нас не гасне любовта..

Сигурно е някво мега позьорско да си изливам чувствата в интернет, но не е ли хубава цялата работа... ((: Дали е лятна еуфория, дали наистина съм намерила правилен, ей така, просто ми е лятно и влюбено. Влюбена във всичко около мен. (: В такива моменти ставам супер наивна, а понякога съм пълното хипи, просто си метаморфоризирам както ми дойде, несъзнателно. Не знам как се отразява на другите, май на никой не му харесва, че съм влюбена точно в този, ама какво пък, много им здраве.. ;р След време ще си прочета постинга и ще ми е интересна собствената ми реакция - нещо като писмо до бъдещото ми Аз. Обикновено се изнервям колко тъпа съм била и бла-бла, що за глупости? Всички съжаляваме след време за тъпотии в миналото, пълна глупост... Че ние ако не се обичаме и не бъдем най-добри приятели на самите себе си, кой да бъде? "Raise your hands in the air and wave 'em like you don't care." (((: Бахти и хипарската пропаганда, сериозно. ;д 'Ма пък е така!

http://vbox7.com/play:81f63cd0

Двама, поради липсата на На свещи. Поздравявам ви. ((((:

65daysofstatic

Първият ми постинг по темата... Заслужено посветен на The Fall Of The Math на 65daysofstatic. На това:



Смазващ. Наистина страшно вълнуващ, от ония, дето ти бъркат в мозъка и всеки звук си е на мястото... Такива едни епични мисли ми идват като ги слушам. ;Д И си представям какво ли не, наистина тръпки ме побиват. Невероятни музиканти са тия хора... Жанрът ще да е post-rock/elecronic/instrumental/math rock/etc. :Д Всъщност все едно, нали са добри.


Обичам ги. Много.


Links:
The Fall Of The Math в IsoHunt
http://isohunt.com/torrent_details/19790763/The+Fall+of+the+math?tab=summary

И най-любимите ми песни в него (като разликата между първите три е нищожна):

Hole
Instal A Beak In The Heart That Clucks Time In Arabic
I Swallowed Hard, Like I Understood
Retreat! Retreat!
This Cat Is a Landmine
The Fall Of The Math
The Last Home Recording
Fix The Sky A Little


Ей, да, изчерпвам се бързо, 'щото съм уморена. Ще ми се да напиша малко и за One Time For All Time, друг техен любим, но ще е друг път, с по-пресни сили. (:

Бележка: Моля всички позьори да запазят тази музика за време, в което ще са способни да я схванат. ;р И моля всички, които я схващат - не бутайте ъндърграунд на позьори. :)))